След дълга раздяла дете от приемно семейство се срещна с биологичните си родители

• 31 Март 2011

  Фондация „За Нашите Деца” организира среща между приемната майка и биологичните родители на 8-годишно момиче. Малката Вили се срещна за първи път, откакто е настанена под приемна грижа, със своите рождени майка и баща. За приемните деца е много важно да се запази контакта с биологичните родители, за да може, когато семейството е в състояние да поеме отново грижите за детето си, връзката да не е изгубена.
  
  На срещата присъства и Мариана Рудева - социален работник на фондацията, която работи по случая на детето. Силно развълнувана от срещата тя каза: „Емоциите не могат да се опишат. Такива думи не съществуват. Присъствах на най-големия урок за човечност и подкрепа, когато съзрях сигурността, която биологичната майка търсеше в прегръдката на приемната и отзивчивостта, с която я получи. Трябва да се преживее този момент – когато биологичната майка стиска ръката на приемната и й благодари за грижите, които полага за детето й, когато, гледайки я в очите й казва колко е доволна, че детето й е в нейното семейство.”
  
  В хода на срещата вътрешният страх на приемната майка, че някога може би ще се раздели с приемното дете, се трансформира в смелостта да убеждава биологичната майка, че това някога ще се случи щом толкова силно го желаят. Вили се чувстваше сигурна и обичана докато родителите й разговаряха и разбираше, че има кой да се грижи и интересува от нейната съдба. В нейните очи се усещаше радостта, че отново вижда родната си майка след 3 месеца, от както е настанена при приемен родител. Преди това тя живее близо 6 месеца в Кризисен център, тъй като семейството й не полага добри грижи за нея. Безпаричието, употребата на алкохол и домашното насилие са причините детето да е отделено от родителите си. С подкрепата на фондация „За Нашите Деца” малката Вили е настанена при приемна майка, а не в социален дом, както обикновено се случва с децата, прекарали повече от 6 месеца в Кризисен център. Трите месеца, които изминаха от тогава са времето, в което Вили чувства обичта. Знае, че има трудности, но има и решение за тях. Стига да има човек, който да е до теб и да ти помага. Вече знае, че да слизаш и да се качваш по стълби не е толкова страшно. Все още има някои трудности в училище, но знае, че има хора, които ги е грижа за това и търсят решение и подкрепа за нея.