Мирослав и Таня

• 26 Апр 2011

   Решиха, че не им трябваме

  Добрата новина е, че брат и сестра не са разделени. Лошата е, че са били отделени от дома и семейството си по воля на родителите.

  Мирослав е на пет години, а Таня е на годинка. Настанени са в дом за медико-социални грижи преди няколко месеца.
  Таня е здраво, усмихнато дете, което обича да прави всичко, което обичат едногодишните – да играе, да бърбори срички, да изучава света около себе си, да получава внимание. Мирослав обича същите неща, с тази разлика, че вече говори добре и изучава света най-често седнал – роден е с отворена спинална тръба, в резултат на което има пълна парализа на долните крайници.

  За сметка на това, Мирослав се справя добре с ръцете си, измислил е свои си начини за придвижване, храни се сам, рисува, играе, съдейства, когато го обличат и събличат.

  Мирослав е сдържано, вглъбено, съзерцателно дете. Разбира правилата в институцията, в която живее и се съобразява с тях. Грижовен е към по-малките и силно привързан към сестра си Таня. И въпреки, че ясно осъзнава своето различие и малко се срамува от него, е много щастлив, когато става свидетел на прохождането на сестра си.

  Мирослав и Таня имат нужда от дом. Истински дом (не като този, в който живеят в момента), в който да получат всичко необходимо, за да растат щастливи и обичани. С хора, които да бъдат до тях, когато научават всичко ново за света и намират своето място в него – заедно.

  Семейството, от което се нуждаят се състои от двама приемни родители, без деца или с пораснали такива, в активна възраст и в добро общо състояние за да могат да посрещнат нуждите от физическото обгрижване на Мирослав. Един от приемните родители да  има възможност да посвети деня си на грижи за двете деца и семейството няма нищо против домът му да бъде адаптиран за нуждите на Мирослав.