Вкъщи беше кошмар
Симеон попада в обсега на социалните служби на 3-месечна възраст. Социален работник получава сигнал за бебе, отглеждано в много лоши условия.
Проверката потвърждава тревогите на подалите сигнала, че условията в дома на Симеон са неподходящи за отглеждане на бебе.
Въпреки усилията на социалния работник да накара майката на Симеон да подобри условията в които живее и грижите, които полага за него, на 8-месечна възраст след сигнал към полицията детето попада в дом.
В момента на постъпването му, педиатрите в дома отчитат задръжка в нервно-психичното развитие на Симеон следствие на социална занемареност – на 8-месечна възраст той само лежи по гръб, без да се обръща и опитва да пълзи.
В момента Симеон е на година и три месеца. Попаднал в сигурна среда, обгрижван и хранен редовно в дома, той бързо наваксва задръжката в своето развитие.
Вече е много активно дете - ходи хванат за ръка и всеки момент ще проходи самостоятелно, играе с играчки, изразява всички емоции, типични за възрастта му.
Това, от което Симеон има нужда, за да расте щастлив е някой, който да задоволи освен нуждите му от храна и добра материална среда и тези още по-важни - от любов, лично внимание, грижи само за него.
Семейството, от което се нуждае се състои от един или двама приемни родители, в активна възраст, чиито деца са по-големи от Симеон и са готови да посрещнат нуждите на едно много активно и емоционално дете.