Професия „майка“ – част 2

• 29 Фев 2012

  Припомнете си първата част на тази статия.

  Принцесата на мама

  Приказка за възрастни: истинската история на една приемна майка

  Даниела още не е прекрачила прага и малката Дея полита с прегръдка към прибиращата се от работа „мама“ (обръщение, изписукано с градираща интонация поне три пъти от близо 3-годишната посрещачка). „Здравей, принцесо“, успява да каже Даниела изпод увилите се около шията й детски ръчички. Даниела Станкова и нейната „принцеса“ се познават от лятото на 2011 г. Те не са майка и дъщеря, поне не в биологичния смисъл. Пред закона също не са такива, защото, макар да живее в дома на Даниела, Дея не е осиновено дете. И Даниела не й е родител, тя е... приемна майка.

  Да бъдеш полезен

  Финансист е, има две висши образования и работи като зам.-директор на голяма компания. Залавя се с гледането на приемно дете, защото искала да бъде полезна с нещо повече освен с даренията, правени от нея през последните 7-8 години. „Много съм изстрадала в личен план – през 1994 г. почина  моето детенце. Съдбата не ми е позволила да имам собствено, но винаги съм живяла с нагласата, че искам да отгледам дете. Мислила съм и за осиновяване, но в един момент си казах, че в живота нищо не е вечно, а при децата от домовете нещата са абсолютно несигурни. Така се насочих към приемната грижа.“

  От пръв поглед

  Приемните родители нямат право да избират кое дете ще приютят вкъщи. „Не е като да отидеш на сергията и да посочиш“, казва Даниела. Тя била наясно с това и все пак при едно посещение в дома, откъдето е Дея, тъкмо бъдещото й приемно дете й направило най-силно впечатление. „Съдбата явно си знае работата. Все едно да си на купон и да видиш бъдещия си мъж. Още не се познавате, но усещаш, че е той. Всеки инстинктивно открива у другите собствените си черти – така я забелязах и аз.“

  У дома

  Дея живее при Даниела от 1 октомври. Преди това двете са минали през опознавателни срещи – изключително полезни и необходими според Даниела: „Скъсяват дистанцията, макар че тогава не го осъзнавах.“ Отначало малката е с оплешивяла на места главичка и има едва пет думи в речника си. В следващите месеци пораства със 7 см, радва се на все по-гъстата си коса и реди изречения без почивка. Преходът обаче не е лесен. „Излизането извън средата, в която е израснала, беше шокиращо за нея. Нощем се мяташе в леглото като в кошмар, беше като ранено зверче.“

  Майчин инстинкт

  В тези нощи Даниела не може да мигне. Майчинският й инстинкт се пробужда. За да помогне на Дея да свикне с новия си дом, Даниела е неотлъчно до нея. Излиза в 3-месечен неплатен отпуск, защото законът не е предвидил друг начин да приютиш такова дете и да имаш време за напасване. Тъй като живее сама, се налага майка й да идва от Видин, когато на Даниела й трябва помощ в грижите. Щом адаптирането е толкова тежко, каква ли ще е раздялата, ако Дея бъде избрана за осиновяване? (Имената на приемните деца, чийто биологични родители са се отказали от тях, се включват в регистъра за осиновяване, така че това може да се случи всеки момент. Възможно е и да чака в този списък с години.)

  Отвъд притежанието

  Отговорът на Даниела е много мъдър: „Свикнали сме това да е „моето дете“, но тази мисъл е порочна. Затова и приемната грижа още е неразбрана у нас. Не че не страдам – и аз съм човек! Представата, че ми взимат детето, поражда в мен мъка, паника, бунт. Но се старая да не мисля по въпроса, защото и без друго няма нищо сигурно на този свят.“ Истина, която важи и за всяко друго семейство. Или, както пише Халил Джубран в книгата „Пророкът“: „Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.“

  Даниела Станкова, приемна майка:

  Който прави добро, му се случва добро

  „Когато взех решението да стана приемна майка, получих тотална подкрепа от всички около мен – родители, приятели, работодатели и непознати. Все едно пред мен потече река от добро и започна да ми върви! Станах доста по-спокоен човек, много по-уверена като личност. Сега знам, че не си ли отгледал дете, нищо не си направил. Какво като имаш високоплатен пост – утре може да не си на него, а и колкото пари получиш, толкова ще изхарчиш. Не е одухотворено, като да създадеш личност.“

  Източник: списание ELLE, брой март 2012 година, Мариана Тасева от фондация "За Нашите Деца" говори за приемната грижа.

  Снимка: visualphotos