Шанс за истинско детство

  • 10 Дек 2012

    Мартин е само на 4 годинки, а вече повече от година живее в дома за медико-социални грижи „Св. София”. Изведен е от собствения си дом и спешно е настанен в институцията, защото майка му, която гледа сама него, братята и сестрите му, не успява да полага нужните грижи. Така всички деца от семейството се оказват настанени в различни домове. Мартин отива в бебешкия дом заедно с най-малката си сестра. Майка му е идвала да го види само един път след това.

    Детето се подготвя за настаняване в приемно семейство, като участва в групите за социализиращи дейности в Центъра за обществена подкрепа „Св. София”. Мартин е усмихнат, общителен, любознателен. По време на посещенията си в центъра дълго гледа през оградата преминаващите хора и коли, които коментира по свой очарователен, детски начин. Жаден за внимание и обич, той търси всички възможности да ги получи и страда при раздялата с хора, с които е имал възможност да общува дори за кратко. Той е здраво дете и учи бързо, но животът в институцията ограничава възможностите му за развитие. Макар и 4-годишен, той може да казва едва няколко думичк.Мартин получава своя шанс да заживее като останалите деца в семейство преди няколко месеца, когато започва да се среща със своята бъдеща приемна майка. Постепенно те се опознават и стават близки. През септември Мартин е настанен в дома на жената, решена да му даде семейна обич и грижа, които не познава.

    С помощта на фондация „За Нашите Деца” приемната майка организира в дома си личното пространство за детето – нещо, което той никога не е имал в бебешкия дом. Детско легълце и чисто нова секция го очакват в неговата собствена стая.

    След скоро след настаняването си при приемната майка, детето гордо и с усмивка развежда социалния работник от центъра за обществена подкрепа в новия си дом, показва леглото си, грижливо сгънатите си дрешки в неговата секция, любимите си играчки и книжки с приказки, подредени така, както на него му харесва.

    Сега Мартин е неузнаваем. Преразказва или повтаря дословно цели части от любимите си книжки, рисува човечета и къщи, брои предмети, усвоил е за много кратко време редица умения, иначе напълно непознати за децата от институциите. Не спира да говори и обяснява какво прави през деня, какво е видял и какво е научил. В края на срещата бърза да се приготви, напълно сам, защото излиза на разходка навън. Хванал здраво за ръката своята приемна майка, той маха усмихнато за довиждане и праща въздушни целувки - щастлив, спокоен и сякаш изведнъж пораснал.