"Какво добро прави държавата за мен и какво не прави"

  • 15 Фев 2013

     Приемните деца в България са около 1200 и Реми е един от тях. Прекарвайки дълги години от живота си в различни социални домове, сега той живее в истинско семейство, развива своите таланти и е щастлив! Ето какво есе ни изпрати:

     

    "Казвам се Реми, досущ като главния герой в книгата на Мало „Без дом“. Реално погледнато и съдбата ми е подобна на неговата. Имам нигерийски произход, роден съм в България и съм израснал в домове. Не познавам истинските си родители, но все си мисля, че моята майка ми е избрала това име, защото се е надявала животът ми да има щастливо развитие, както пише в книгата. От тук заключавам, че е била интелигентна и смела жена, защото рискувайки да дойде да ме роди чак тук в България, ми е дала шанс, който в нейната страна нямаше да имам. Бог очевидно е чул молитвите й, защото след дългите и мъчителни дни прекарани в домовете, бях настанен в приемно семейство при моята кръстница и животът ми коренно се промени. И точно това е най, най-доброто, което държавата направи за мен - настани ме в приемно семейство. Вече пета година живея далеч от домовете и се чувствам наистина щастлив. Уча в елитно училище, играя брейк и хип-хоп в известен отбор и понякога печеля награди. И най-вече имам семейство. Как да не я разцелуваш тази държава за доброто, което ми направи!?


    Има и нещо, което държавата не направи за мен. Роден съм в България. Никога не съм напускал страната и българският език е моя роден език. Всъщност, нигерийски никога не съм говорил или учил. Понякога се чудя, защо държавата не ме иска за свой гражданин? Не идва ли думата родина от това къде си роден? Това е то, което ми тежи... Иначе съм доволен от съдбата си. Все пак животът ми се разви добре, досущ като този на моя съименник от книгата „Без дом“."