Моят дом

  • 19 Май 2015

    Казват, че домът е там, където е сърцето. Това го знаят най-добре приемните деца. Една от тях е Александра. Вече година тя живее при своите приемни родители. Преди обаче да намери своя нов дом, момиченцето се сблъсква с трудности.


    С помощта на социален работник от фондация „За Нашите Деца“ Александра е настанена по спешност в дома на приемните родители Иво и Силвия. Биологичната й майка ражда четвъртото си дете с усложнения и няма кой да се грижи за малкото момиченце и брат й, докато е в болницата.


    Тогава тя не познава новите си родители. Разполага едва с един час, в който да ги опознае и да тръгне с тях. Налага се да се раздели с брат си и майка си. Александра не изразява чувствата си устно, защото не говори. Разбира всичко, което й се казва, но само от разплаканите очи и хълцането й става ясно колко тежък е този момент за нея.


    Постепенно малката Алекс се отпуска и посочва с пръст какво иска и се усмихва плахо на приемните си родители. После започва да говори, да изразява мнението си и научава цветовете. Посещава ясла, а после и детска градина. Момиченцето се чувства добре в своя нов дом - празнува имен ден, рожден ден и Коледа. Получава подаръци, сурвака родителите си по случай Нова година. През лятото се научава да кара колело и да плува.


    Сега приемното семейство строи голяма къща, в която Александра ще има голяма самостоятелна стая. Когато социалният работник от фондацията ги посещава, за да провери как е малката Алекс, тя гордо се разхожда по коридорите и посочва къде ще бъде стаята й. Нарича я „моят нов дом“. Социалният работник вижда, че приемното семейство насърчава малката Алекс да заявява открито потребностите си, да прави избор за неща, които съответстват на възрастта й, дава й свободата да избира облеклото си. Новите й родители й дават възможност да бъде себе си – такава, каквато е, и й помага да бъде това, което иска да стане в бъдеще. В разговорите със специалистите от фондация „За Нашите Деца“ приемните родители споделят, че едва сега си дават сметка колко много неща се възприемат като даденост в едно семейство. Те разбират, че не всички деца имат това, от което се нуждаят и което заслужават – човек, който да ги обича и място, което да наричат „моят дом“.


    Най-вероятно един ден Александра ще се върне при майка си и братята си. Тогава, когато те са готови да се грижат за нея. Иво казва, че ще му е мъчно за малката Алекс, защото вече я обича. Иво и Силвия ще дадат възможност на още деца да почувстват с всяка клетка на тялото си какво е да имаш семейство, свой дом и да си обичан. Двамата знаят, че за времето, в което са били заедно с приемното дете, те са били неговото семейство, че са го подкрепили в труден момент и са му показали как се обича и как се отдава късче от душата на възрастния, който се грижи за теб, макар и да не те е родил.


    И на малката Алекс ще й липсват Иво и Силвия. Защото те й дават любов и дом. Ще ги пази в сърцето си. А домът е там, където е сърцето.