Лицето и сърцето на нашата кампания Боги разказва за приемната грижа пред списание "Hello"

• 26 Сеп 2011

  Едва ли не познавате сладко-медения глас на Боги от БГ РАДИО и едва ли сте оставали равнодушни към топлината, която излъчва от екрана (а и на живо). Онази особена топлина на човек, който умее и обича да дава. Понякога такива хора ни се струват странни, защото не се срещат често. Боги не може да бъде обяснена, защото е такава, каквато е – помага, където и с каквото може, като използва не само статута си на публична личност, но и емоционалната и творческата си енергия. Затова сега подава ръка и на фондация „За Нашите Деца” в търсенето на приемни родители и грижата за деца, които са изоставени или чиито родители не могат да ги гледат. Да станеш приемен родител не е лесно – трябва да минеш през 7 стъпки, сред които обучение, оценка, напасване с детето. Ако всичко е наред, чак тогава то става част от семейството ти. Процесът е дълъг, но екипът на фондацията помага на възрастните, за да могат те да помогнат на децата. „За Нашите Деца” откриха и национална телефонна линия за приемна грижа 0700 188 22, на която по-всяко време всеки може да зададе въпросите си, свързани с приемното родителство.

  Имаш ли лична причина да се включиш в кампанията?

  Човек не е толкова трудно да има лична причина, когато се включва в такива неща. Трябва само да се огледаш около себе си и да видиш приятелите си и децата им, които живеят топло, уютно и с прегръдки, и да се сетиш, че има някой, който не може да получава същото. Познавам приемни родители и историите им са ме развълнували искрено. Те ми помогнаха да видя чистата форма на любовта и се вдъхнових от идеята. Но дори и да не ги познавах, щях да застана зад тази нея идея от гражданска и от позицията на майка.

  Помага ли участието на обществени личности за подобна кауза?

  Популярните лица, в случая аз и Мира Добрева, контактуваме със страшно много хора. Колкото повече се говори, толкова по-добре. Няколко семейства вече са проявили интерес към дом „Св. София”, който в момента е в центъра на кампанията. В него има дечица на възраст от 0-3 години. Ако бъдещият приемен родител направи крачка към такова дете, адаптивният период, който е много сериозен, би бил по-лесен, защото то все още няма толкова много натрупвания от ЛИПСА на спомени. То по-лесно ще се адаптира към семейната среда.

  Какво съветваш бъдещите приемни родители?

  Да го направят, защото лично за себе си ще получат изключително голяма награда – ще видят как някой открива света благодарение на тях. Това много поглажда съществото ти, знаеш, че си стойностен и ценен, защото си дал най-скъпото.

  Хрумват ли ти идеи за развитие на кампанията?

  Фондация „За Нашите Деца” много добре е обединила кампанията с книжарница „Хеликон” и си помислих, че едно от нещата, които децата ми най-много обичат - приказката преди заспиване, тези деца си нямат. И ако хора, независимо дали са публични личности или не, биха искали да четат приказки на дечицата, би било супер хубаво. Не е кой знае какво, не е като да ги облечеш или да им оставиш 20 чифта обувки, но те имат страшно много нужда и от присъствие и от ...

  Изграждане на спомени?

  Именно. Даже така започнахме изложбата от снимки на популярни лица, които показваха семейните спомени на децата в този дом... Много е тъжно, като видиш чисто бялото. Те не знаят какво е море, не са го виждали нито на картинка, нито някой някога им е обяснявал и не знаят какво да си представят. Затова няма как да останеш равнодушен или да търсиш специален личен мотив, за да се ангажираш с кампанията.

  Как реагират децата ти?

  Дъщеря ми е на 14. Много е отворена към такива неща и е състрадателен човек. Едва ли някой на нейната възраст би реагирал негативно. Когато обясних на сина си, който е на 5, какво означава да нямаш майка, а именно че тя не може да си гледа детето и го оставя в дом, той много се натъжи. В радиото си говорихме с Мадлен Алгафари, която обясняваше колко са важни ласките и докосванията, защото в най-ранните месеци от появата на детето то не говори. Затова допирът и прегръдката са най-ясното изразяване на обичта. Всяко дете, което е прегръщано много, се чувства сигурно и спокойно и расте със самочувствие и лесно се утвърждава, защото знае, че е оценявано. Аз въобще не си пестя целувките. В момента повечето са за него, защото е по-малък и ужасно много изкушава да бъде прегръщан.

  Човек на радиото или на телевизията си?

  Оказа се, че съм човек на медията. Радиото има една магия – липсата на визия и силата да създаваш образи само като говориш. Работиш директно с въображението на хората, което е небивала сила. Хората си представят много повече, когато не виждат нещо. А в предаването в телевизията бяха много интересни темите и това, което ни се случваше с хората в ефир. Все още имам прекрасни контакти с предишните и с много колеги от медиите и имам пълна подкрепа от тях. Хубавите неща винаги ти липсват, но мисля, че като цяло има нужда от предаване за родителство, затова ангажирам свободното си време с други проекти, свързани с тази тема.

  Имаш разказ в „Любовни упражнения”. Литературата изкушава ли те?

  Пиша чисто любителски. То е като да снимаш любителски и да ти е приятно това, което виждаш в кадър. Разказът ми отключи желанието за писане и си направих своя поредица, която не знам дали някога ще се появи. Още си я отглеждам. То е като да си посадиш нещо и сам да му се радваш.

  Интервю на Ана Костадинова за сп. HELLO