Кремена Симеонова

• 

  Моят професионален опит е разнообразен. Работила съм в болници като клиничен лаборант. След като завърших клинична психология, съм работила в областта на зависимостите от психо-активни вещества, както и в областта на развитие и оценка на човешки ресурси.

   

  
  В личен план аз съм майка на две дъщери – биологична и приемна, съпруга, дъщеря, сестра, приятел.

   

  Личният ми девиз е: Нямам личен девиз, защото ми е трудно да обобщя в кратък текст убежденията и мирогледа си, но когато става въпрос за деца и мотивацията ми да работя с тях, стиха на Халил Джубран е това, което отразява моето усещане за ролята ми като родител и специалист в грижата за децата.
  „Вашите деца не са ваши чада.
  Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
  Идват чрез вас, но не са из вас.
  И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
  Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
  Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
  Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
  Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
  Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
  Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.”

   

   

  Аз работя във фондация „За Нашите Деца”, защото се чувствам емоционално свързана с нея във връзка с моята роля на приемен родител. Защото вярвам, че хората, които работят в нея, са знаещи, можещи и отдадени и заедно можем да направим живота на децата на България по-добър. И защото моето приемно дете вече има семейство, но неговите приятелчета, които останаха в „дома”, все още чакат своето.