Какво представлява приемната грижа?

В чл. 34 А от Закона за закрила на детето е записано: Приемната грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство”.

 

Видове приемна грижа

Приемната грижа може да бъде доброволна или професионална.

 

При доброволната приемна грижа се  сключва граждански договор с утвърдено приемно семейство, преминало базово обучение. Семейството получава месечна издръжка, както и еднократни помощи.  При този вид приемна грижа детето получава месечна помощ в зависимост от навършените години.


Например:

  • дете до 7 години получава трикратен размер на ГМД /гарантиран минимален доход;
  •  дете от 7 до 14 години получава 3.5- кратен размер на ГМД;
  • дете от 14 до 18 години получават 4-кратен размер на ГМД;
  • Всички деца, отглеждани в приемни семейства, имат право на еднократна годишна помощ. Тази сума се използва за посрещане на спешни нужди при децата като рожден ден, първи учебен ден и др.;
  • За деца с физически и психически увреждания се изплаща добавка в размер на 75% от ГМД, независимо от дохода на семейството.

 

При професионалната приемна грижа се сключючва граждански договор с единия родител от приемното семейство, преминало базово обучение и допълнителна квалификация за възпитание и отглеждане на деца. Професионалният приемен родител получава трудово възнаграждение и месечна издръжка, както и еднократни помощи за нуждите на настаненото дете.


Професионалните приемни семейства получават месечна заплата:

  • за отглеждане на едно дете -130%от минималната работна заплата;
  • за отглеждане на 2 деца - 140% от минималната работна заплата;
  • за отглеждане на повече деца - 150% от минималната работна заплата.

 

Приоритетно в професионално приемно семейство се настаняват:

  •  деца до 3-годишна възраст;
  •  деца с увреждания;
  •  деца - жертви на насилие или трафик;
  • деца, спрямо които е приложена мярка "полицейска закрила" - след изтичането на срока й;
  •  деца при условията на заместваща приемна грижа.
  •  

В чл. 3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца са определени следните видове настаняване в приемно семейство:

  • краткосрочно;
  • дългосрочно;
  • спешно;
  • заместваща приемна грижа.

 

Краткосрочно настаняване на дете в приемно семейство се предприема за срок до една година с цел подкрепа на родителите/полагащите грижи за детето и последващата реинтеграция.


Дългосрочно настаняване на дете в приемно семейство се предприема в случаите, когато опитите да бъде предоставена сигурна семейна среда на детето (реинтеграция в биологичното семейство или осиновяване) са завършили с неуспех в рамките на краткосрочното. Дългосрочното настаняване в приемно семейство не изключва детето от регистъра за осиновяване и не прекратява работата по реинтеграция.


Спешно настаняване на дете в приемно семейство се предприема, когато съществува непосредствена заплаха за живота и здравето на детето, изпаднало в бедствена ситуация. Това става по няколко начина:

  • с предприета мярка „полицейска закрила” - след изтичането й;
  • жертви на насилие и трафик;
  • до 3-годишна възраст.

 

При спешното настаняване липсва периода на напасване и опознаване между детето и приемното семейство или той е изключително кратък. Всички останали етапи и процедури се спазват с изключение на тяхната последователност. Спешно настаняване се предприема в утвърдено приемно семейство, чиято оценка е показала наличие на капацитет и готовност да приемат веднага дете в дома си.

 

Заместваща приемна грижа се предоставя на дете за кратък период от време (може да се предоставя и периодично) с цел подкрепа на полагащите грижи за детето или подкрепа/подготовка на детето в следните случаи:

  • за осигуряване на отпуск на професионално приемно семейство, при което има настанено дете;
  • за подкрепа на семействата на близки и роднини, при които има настанени деца;
  • при заболяване на член на приемното семейство за времето на отпуск по болест, когато друг член на семейството не може да осигури адекватни грижи за детето;
  • на деца, настанени в специализирани институции, с цел подкрепа на тяхната социализация;
  • на родители, които полагат грижи за дете с увреждане, за осигуряване на подкрепа с цел превенция на институционализацията.