Първият ден

•   

  Първият ден - нови място и хора, много емоции

  
  В повечето случаи преди да отиде в приемно семейство, детето е било настанено в дом за деца и по-рядко е било в биологично семейство или в друго приемно семейство. Предполага се, че е било подготвено предварително за предстоящото настаняване и процесът на напасване е преминал.

  
  Какво е напасване? Има ли го преди всяко настаняване?

   

  Това е периодът, в който детето и семейството взаимно се опознават. В началото срещите им са по-редки и краткотрайни, но впоследствие честотата и продължителността им нарастват, докато се достигне до по-дълъг престой в дома на приемните родители. Целта на този процес на напасване е по-плавното адаптиране на детето в новия му дом. Тук е моментът приемните родители да разкажат на детето за семейството си, за децата си (ако има такива), да покажат тяхна снимка и снимка на жилището си. Така детето ще знае на какво място отива.
  При спешно настаняване няма процес на напасване.

  
  Кое настаняване е спешно?

   

  Спешно настаняване се налага в ситуация, при която живота и здравето на детето са застрашени. Спешно се настаняват деца приоритетно в професионалните приемни семейства. Въпреки цялата подготовка, когато дойде дългоочакваният ден, и двете страни може да се чувстват неподготвени и изплашени. Въпросите, които си задават, са много и най-различни. От една страна приемните родители са готови да посрещнат детето, но от друга - страхът от провал е голям. Постоянно се питат дали ще се получи или какво ще се случи, ако се провалят.
  Детето от своя страна има други страхове и въпроси.

  
  Най-често срещаните въпроси, които децата задават са:

   

  • Защо трябва да се преместя?
  • В какво съм сгрешил?
  • Защо отивам при тях?
  • Моите родители ще знаят ли къде съм?
  • Как мога да се свържа с тях, ако имам нужда?
  • Къде ще бъдат моите братя или сестри?
  • Какво ще се случи с тях?
  • Колко време ще стоя там?
  • Кога ще се видя със социалния работник отново?
  • Как да наричам хората, при които отивам?
  • Как ще ме приемат биологичните им деца?
  • Ще трябва ли да ходя в друго училище?

  Социалният работник и приемният родител трябва да могат да отговорят на тези въпроси на детето. Много от тях би трябвало да са изяснени в процеса на напасването.

  Колкото и подготвено да е детето, то страда от поредната раздяла. Отива на ново място, което не познава добре. Ако има биологични родители, с които се среща, или ако идва от биологичното си семейство, то ще се чувства още по-объркано, защото ще си мисли, че ги е предало.

  
  Какво биха могли да направят приемните родители?

   

  Те биха могли да го успокоят, като му кажат, че предполагат колко му е трудно, защото трябва да напусне единственото му познато място или дома си (ако живее с биологичните си родители) за дълго време и, че ще се постараят да му помогнат да се чувства добре в този тежък период. Както приемните родители, така и децата се нуждаят от време, за да свикнат с новата ситуация.

  Приемните родители трябва да въвеждат детето постепенно в живота си.

  • Най-добре е да му кажат и покажат основни неща, защото първият ден е стресиращ за всички деца и те, независимо от възрастта си, са в шок и тъгуват.
  • Само деца, които вече са били настанявани краткосрочно или дългосрочно при различни хора, познават това състояние на промяна и не реагират отчаяно. Те самите са се научили да бъдат безчувствени към повтарящата се болка и се показват възприемчиви и любопитни. Едни от тях са дистанцирани, други са тихи и примерни.
  • Почти всички деца са преживели много тежки периоди в живота си. Приемното семейство, колкото и да е притеснено, е въодушевено и радостно. Тази радост не се споделя от детето, защото то и родителите се намират в различна житейска ситуация. Това обърква възрастните, а детето трябва да използва цялата си енергия, за да се справи с много нови впечатления.